Тези застрашени днес животни са били дори обожествявани в някои култури, докато в християнството служителите на злите сили са рисувани с криле на прилепи (само ангелите са изографисвани с птичи криле).Многочисленото семейство на тези обвити в мистика и тайнственост бозайници, свързвани с царството на нощта, е повече от древно - датира още отпреди шестдесет милиона години. То се състои от солидните 900 на брой видове, като най-малките представители прилепи са едва 2,9 см., с тегло само от 2 грама, но има и истински „исполини”, каквито са например т. нар. „летящи лисици”, като те достигат с разперени криле повече от внушителните 1,7 м. и дължина на тялото от цели 42 см.
Погрешно обаче се счита, че прилепите са гризачи, някои дори ги именуват „летящи мишки”.
Всъщност напълно незаслужен е „черният им имидж”. Прилепите са изключително полезни животни. Видовете, населяващи нашата страна, унищожават невероятно голямо количество вредители и насекоми, а в световен мащаб те имат решаваща и много голяма роля във всички екосистеми и без тях равновесието в природата не би могло да съществува. Цветът на много видове растения, използвани за храна и лекарства, е невидим за човешкото око, но прилепите ги виждат и опрашват или разпространяват семената им, и така без крилатите си „приятели” те не биха могли да съществуват изобщо. Така например само едно на вид изключително малко прилепче, с тегло едва три грама, е в състояние да изяде 1200 комара само за час, а само за една нощ изяжда средно 3 000 насекоми.
Прилепите са различни птици – за разлика от своите дневни събратя, те могат да летят изключително бавно, но с много устойчива и силна маневреност. Още през далечната 1700 г., Лазаро Спаланцани установява, че тези „деца на нощта” могат да летят дори в пълен мрак (докато совите не могат, ако няма поне малко количество светлина). Как е възможно това? Чрез ултразвуците, които прилепите използват за навигация – звуци с много висока честота, недоловими за човешкото ухо. Например нашият слух, в зависимост от възрастта на човека, долавя звуци от близо 20 Hz до 15-20 kHz, а някои прилепи могат да долавят звуци с честота над 110 kHz. Така, чрез т. нар. ехолация, те улавят "обратно" ехото, като по този начин определят безпогрешно местоположението, размера и повърхността на предметите и се ориентират като по карта. Чрез това чудо на своята уникална природа те се придвижват безпогрешно дори при пълен мрак.
Прилепите живеят близо десет пъти повече, отколкото е нормално за бозайници с техните размери. По-големите видове доживяват средно 20 г., а най-възрастният сред тях е бил жител на САЩ, наброил солидната цифра от 31 г. спокоен живот, а други твърдят, че има и по-възрастен „столетник” - достигнал до 41 г. и живял в Русия. Едно е сигурно - учените не могат да обяснят този феномен до днес.